Болка
Очите ми са пълни със сълзи,
отдавна нищо не очакват.
Душата отново я боли,
сърцето пак го смачкват.
Не вярвам в нищо вече,
имунизирана срещу лъжи.
Приятели държа далече
и пак не спира да боли!!
За всеки давах всичко
и с всеки бях сама.
Аз всеки разбирах,
мен никой не разбра!
Зад твърдата им обвивка
аз виждах нещо красиво.
Зад моята усмивка
се криеше нещо ранимо!
Зад хубавото тяло
има голяма душа.
И влюбена изцяло,
продавам неговата красота!
Това, което не ме убива,
ме прави по силна.
Но този, който всичко взима,
ме прави безсилна!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Всички права запазени
