14.05.2016 г., 0:00 ч.  

Болка 

  Поезия » Любовна
507 0 2


Всеки ден
със теб се обвиняваме,
крещим,
обиждаме,
а след това мълчим.
Вглъбени в себе си
не виждаме,
че, не другия, греши!
И търсим и двамата опора,
а някак си
не искаме да си простим,
да си кажем,
че един без друг не можем,
че любовта ни,
има я, нали?!
И утре ли
така унили ще вървиме,
в забързания този, наш, живот,
не осъзнаващи,
че мълчанието ни убива,
че думите,
неизказани до край,
скриват сърцата,
от болка наранени,
а обичта - та нея ние,
в себе си таим!?!

© Албена Радина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Може би любовта не е достартъчно силна, за да ви промени към по-добри взаимоотношения?!
  • " .., че думите, неизказани до край, скриват сърцата от болка наранени ... "
Предложения
: ??:??