14.05.2016 г., 0:00  

Болка

826 0 2


Всеки ден
със теб се обвиняваме,
крещим,
обиждаме,
а след това мълчим.
Вглъбени в себе си
не виждаме,
че, не другия, греши!
И търсим и двамата опора,
а някак си
не искаме да си простим,
да си кажем,
че един без друг не можем,
че любовта ни,
има я, нали?!
И утре ли
така унили ще вървиме,
в забързания този, наш, живот,
не осъзнаващи,
че мълчанието ни убива,
че думите,
неизказани до край,
скриват сърцата,
от болка наранени,
а обичта - та нея ние,
в себе си таим!?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Албена Радина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Може би любовта не е достартъчно силна, за да ви промени към по-добри взаимоотношения?!
  • " .., че думите, неизказани до край, скриват сърцата от болка наранени ... "

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...