Болка
834
0
2
Всеки ден
със теб се обвиняваме,
крещим,
обиждаме,
а след това мълчим.
Вглъбени в себе си
не виждаме,
че, не другия, греши!
И търсим и двамата опора,
а някак си
не искаме да си простим,
да си кажем,
че един без друг не можем,
че любовта ни,
има я, нали?!
И утре ли
така унили ще вървиме,
в забързания този, наш, живот,
не осъзнаващи,
че мълчанието ни убива,
че думите,
неизказани до край,
скриват сърцата,
от болка наранени,
а обичта - та нея ние,
в себе си таим!?!
© Албена Радина All rights reserved.
