6.02.2013 г., 14:28

Болка

876 0 0

Поглед към небето.

Сякаш времето е спряло.

Вик, изтръгнат от сърцето -

мъртъв дух във болно тяло.

 

И вместо криле - окови,

със вериги здраво впити.

Само нежната отрова 

се оказа лековита.

 

Избор личен, но потиснат

от нелепи идеали

пак превръща в златна броня

посивелите парцали.

 

Мир, граничещ с дива ярост,

миг покой, лишен от спомен.

Малка доза чужда радост,

следвана от край погромен.

 

Раят избледнял изгаря,

но проблеми още траят.

Всичко пак ще се повтаря

до потъване в безкрая...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евелина Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...