Поглед към небето.
Сякаш времето е спряло.
Вик, изтръгнат от сърцето -
мъртъв дух във болно тяло.
И вместо криле - окови,
със вериги здраво впити.
Само нежната отрова
се оказа лековита.
Избор личен, но потиснат
от нелепи идеали
пак превръща в златна броня
посивелите парцали.
Мир, граничещ с дива ярост,
миг покой, лишен от спомен.
Малка доза чужда радост,
следвана от край погромен.
Раят избледнял изгаря,
но проблеми още траят.
Всичко пак ще се повтаря
до потъване в безкрая...
© Евелина Георгиева Всички права запазени