Поглед към небето.

Сякаш времето е спряло.

Вик, изтръгнат от сърцето -

мъртъв дух във болно тяло.

И вместо криле - окови,

със вериги здраво впити.

Само нежната отрова 

се оказа лековита.

Избор личен, но потиснат

от нелепи идеали

пак превръща в златна броня

посивелите парцали.

Мир, граничещ с дива ярост,

миг покой, лишен от спомен.

Малка доза чужда радост,

следвана от край погромен.

Раят избледнял изгаря,

но проблеми още траят.

Всичко пак ще се повтаря

до потъване в безкрая...