3.11.2016 г., 21:50

Болка

884 1 5


Ден като до ден, но не съвсем.
Без нея сега съм разрушен.

 

Боли, ужасно много боли,
минаха се седмици, месеци дори.

 

Не отеква, не се запълва  празнотата,
не е удобен вече и кревата.

 

Казват, че времето помага, 
грешели са, болката остава.

 

Болката, прерязва те като бръснач,
нощем, когато тя самотна плаче пак.

 

Мисли, мечти, всичко е безплатно, нали?
Сърцето е на парченца...хиляди...милиони дори.

 

Опитах се да заспя, но напразно...
За нея сърцето ме боли наравно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Самуил Минчев Всички права запазени

ЗА НЕЯ! 

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...