Болка
Ден като до ден, но не съвсем.
Без нея сега съм разрушен.
Боли, ужасно много боли,
минаха се седмици, месеци дори.
Не отеква, не се запълва празнотата,
не е удобен вече и кревата.
Казват, че времето помага,
грешели са, болката остава.
Болката, прерязва те като бръснач,
нощем, когато тя самотна плаче пак.
Мисли, мечти, всичко е безплатно, нали?
Сърцето е на парченца...хиляди...милиони дори.
Опитах се да заспя, но напразно...
За нея сърцето ме боли наравно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Самуил Минчев Всички права запазени
