3.11.2016 г., 21:50 ч.
Болка
Ден като до ден, но не съвсем.
Без нея сега съм разрушен.
Боли, ужасно много боли,
минаха се седмици, месеци дори.
Не отеква, не се запълва празнотата,
не е удобен вече и кревата.
Казват, че времето помага,
грешели са, болката остава.
Болката, прерязва те като бръснач,
нощем, когато тя самотна плаче пак.
Мисли, мечти, всичко е безплатно, нали?
Сърцето е на парченца...хиляди...милиони дори.
Опитах се да заспя, но напразно...
За нея сърцето ме боли наравно.
© Самуил Минчев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря Ви от сърце! Наистина значи много за мен!
-
Добре дошъл и от мен! Пиши винаги с тази емоция и шипка уникалност! И като всеки, който обича пишейки, учи се всеки ден и бъди сигурен в себе си. Очаквам да прочета още твои неща.
-
Горе главата.
-
Благодаря Ви!
-
Хубава, тъжна и искрена творба...!
Добре дошъл! Интересен стил.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
