Болка
От толкова много удари в гръб
не зная още как съм цяла...
Но въпреки болката - вървя
и душата ще опазя бяла.
Боли ме, че дори луната
не изгрява - дори не знам
какво се случва с нея...
Небето е безмълвно и е тъмно
звездите само трепкат
плахо в мрака!Боли ме...!
Но отричам всяка болка -
преминала границите
на човешкото ми възприятие.
И пак с вятърните мелници
се боря...Не виждаш ли?
Мечът как проблясва в мрака
и отрязва нишките ми на страха!
Не се предавам!Няма да заплача!
Облечена съм в ризница от светлина...
Не ти ли стига мрак? Лепнещ и тревожен!
Мръсните си пипала към мене да протягаш!
Силна съм!Така да знаеш!И със всеки
порив див на твоето нападение...
Кръвта нахлува във вените ми...И ще се боря!
И ще отстоявам правото си да Живея!
И този вик в тишината - кънти като ехо
и надалече се понася...Защо!
С какво заслужих тази болка!
Камите напоени с отрова...
Не ще пробият щита ми от обич!
И ето тръгвам!Всемира ще пребродя!
И луната ще открия!И ще си я върна!
За да огрява прозореца в тихата ми стая,
където музата с вълшебство ме докосва
и ще пиша за всичко онова което ме вълнува
и дава ми криле за полет сред звездите!
И извора вълшебен ще открия
и в бокал от злато ще налея
противоотрова срещу злото...!
И в утрото изгрява днес зорница
и пътят ми към светлината на върха ме води!
Към най сладкия миг на свободата...
Да бъда себе си...и със светлина да будя здрача!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
