Болка
От толкова много удари в гръб
не зная още как съм цяла...
Но въпреки болката - вървя
и душата ще опазя бяла.
Боли ме, че дори луната
не изгрява - дори не знам
какво се случва с нея...
Небето е безмълвно и е тъмно
звездите само трепкат
плахо в мрака!Боли ме...!
Но отричам всяка болка -
преминала границите
на човешкото ми възприятие.
И пак с вятърните мелници
се боря...Не виждаш ли?
Мечът как проблясва в мрака
и отрязва нишките ми на страха!
Не се предавам!Няма да заплача!
Облечена съм в ризница от светлина...
Не ти ли стига мрак? Лепнещ и тревожен!
Мръсните си пипала към мене да протягаш!
Силна съм!Така да знаеш!И със всеки
порив див на твоето нападение...
Кръвта нахлува във вените ми...И ще се боря!
И ще отстоявам правото си да Живея!
И този вик в тишината - кънти като ехо
и надалече се понася...Защо!
С какво заслужих тази болка!
Камите напоени с отрова...
Не ще пробият щита ми от обич!
И ето тръгвам!Всемира ще пребродя!
И луната ще открия!И ще си я върна!
За да огрява прозореца в тихата ми стая,
където музата с вълшебство ме докосва
и ще пиша за всичко онова което ме вълнува
и дава ми криле за полет сред звездите!
И извора вълшебен ще открия
и в бокал от злато ще налея
противоотрова срещу злото...!
И в утрото изгрява днес зорница
и пътят ми към светлината на върха ме води!
Към най сладкия миг на свободата...
Да бъда себе си...и със светлина да будя здрача!
© Катя All rights reserved.
