Болка

3.09.2019 г., 0:46 ч.

Поезия

253 0 0

Вървя си аз и си вървя
през гъстата мъгла
на град обречен,
от любовта отдавна отречен.
Вървя си аз и си вървя.
Надвисва ме тъга.
Завладява ме гнева.
А миналото натежава,
злокобно мисълта ми утежнява.
И макар, потиснати в забрава,
те не спират и не спират
и сякаш протестират ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Болка

Искате да прочетете повече?

Предложения