Болка
814
0
0
Листа мой отново взех -
болката дано приспя.
Болката, коя от всички,
родена пак от старостта.
Без път, без устрем,
едно и също е за мен -
как да продължа нататък
се питам всеки Божи ден.
Казват, болката нерядко
пали искри светлина,
но само ако във душата
е скрила огънчета тя.
Раздухай пепеливата жарава
и пламъчето разпали,
в него ще откриеш ти тогава
смисъла на своите дни.
И с искрена душа във храма
пред кръста ти се поклони -
благодаря ти, Боже мили,
че с тази старост ме дари.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николинка Русева Всички права запазени
