Листа мой отново взех -

болката дано приспя. 

Болката, коя от всички, 

родена пак от старостта. 

Без път, без устрем, 

едно и също е за мен -

как да продължа нататък

се питам всеки Божи ден. 

Казват, болката нерядко 

пали искри светлина, 

но само ако във душата

е скрила огънчета тя. 

Раздухай пепеливата жарава

и пламъчето разпали, 

в него ще откриеш ти тогава

смисъла на своите дни. 

И с искрена душа във храма

пред кръста ти се поклони -

благодаря ти, Боже мили, 

че с тази старост ме дари.