7.05.2020 г., 14:01 ч.

Болка 

  Поезия
997 0 0
Една голяма болка ме гнети Загнездена в гърдите ми дълбоко Тежи ми, Боже, толкоз ми тежи Дъха ми спира, няма прошка Зениците ми галят малка карта Родина я наричах, после - не. Изтръгнах корена. Така си мислех. Избягах със одрани колене Той, коренът, дори да го изтръгнеш Не може лесно да го изсушиш Щом родов корен е, дерзае Дори в хербарий скрит ще ти прости Годините чертаят по лицето С перо от щъркел, клечка от метла Рисуват всяка стъпка по кълбото Което си обичала - земя Земята цялата е твоя дом Ти като циганка се скиташе по нея И нито слънце, вятър и погром Те убедиха да се спреш, да не беснееш Сега се спираш, болка те гнети И търсиш лек от близо, за сърцето. Не можеш, мила, да се върнеш у дома Пито-платено. Всичко - взето.

Загнездена в гърдите ми дълбоко 

Тежи ми, Боже, толкоз ми тежи 

Дъха ми спира, няма прошка 

 

Зениците ми галят малка карта

Родина я наричах, после - не.

Изтръгнах корена. Така си мислех.

Избягах със одрани колене

 

Той, коренът, дори да го изтръгнеш

Не може лесно да го изсушиш

Щом родов корен е, дерзае Дори

в хербарий скрит ще ти прости

 

Годините чертаят по лицето
С перо от щъркел, клечка от метла
Рисуват всяка стъпка по кълбото

Което си обичала - земя

 

Земята цялата е твоя дом

Ти като циганка се скиташе по нея

И нито слънце, вятър и погром

Те убедиха да се спреш, да не беснееш
 

Сега се спираш, болка те гнети

И търсиш лек от близо, за сърцето.
Не можеш, мила, да се върнеш у дома

Пито-платено. Всичко - взето.

© Volinka Augustenborg Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??