7.05.2020 г., 14:01

Болка

1.2K 0 0
Една голяма болка ме гнети Загнездена в гърдите ми дълбоко Тежи ми, Боже, толкоз ми тежи Дъха ми спира, няма прошка Зениците ми галят малка карта Родина я наричах, после - не. Изтръгнах корена. Така си мислех. Избягах със одрани колене Той, коренът, дори да го изтръгнеш Не може лесно да го изсушиш Щом родов корен е, дерзае Дори в хербарий скрит ще ти прости Годините чертаят по лицето С перо от щъркел, клечка от метла Рисуват всяка стъпка по кълбото Което си обичала - земя Земята цялата е твоя дом Ти като циганка се скиташе по нея И нито слънце, вятър и погром Те убедиха да се спреш, да не беснееш Сега се спираш, болка те гнети И търсиш лек от близо, за сърцето. Не можеш, мила, да се върнеш у дома Пито-платено. Всичко - взето.

Загнездена в гърдите ми дълбоко 

Тежи ми, Боже, толкоз ми тежи 

Дъха ми спира, няма прошка 

 

Зениците ми галят малка карта

Родина я наричах, после - не.

Изтръгнах корена. Така си мислех.

Избягах със одрани колене

 

Той, коренът, дори да го изтръгнеш

Не може лесно да го изсушиш

Щом родов корен е, дерзае Дори

в хербарий скрит ще ти прости

 

Годините чертаят по лицето
С перо от щъркел, клечка от метла
Рисуват всяка стъпка по кълбото

Което си обичала - земя

 

Земята цялата е твоя дом

Ти като циганка се скиташе по нея

И нито слънце, вятър и погром

Те убедиха да се спреш, да не беснееш
 

Сега се спираш, болка те гнети

И търсиш лек от близо, за сърцето.
Не можеш, мила, да се върнеш у дома

Пито-платено. Всичко - взето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Volinka Augustenborg Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...