Болка
Загнездена в гърдите ми дълбоко
Тежи ми, Боже, толкоз ми тежи
Дъха ми спира, няма прошка
Зениците ми галят малка карта
Родина я наричах, после - не.
Изтръгнах корена. Така си мислех.
Избягах със одрани колене
Той, коренът, дори да го изтръгнеш
Не може лесно да го изсушиш
Щом родов корен е, дерзае Дори
в хербарий скрит ще ти прости
Годините чертаят по лицето
С перо от щъркел, клечка от метла
Рисуват всяка стъпка по кълбото
Което си обичала - земя
Земята цялата е твоя дом
Ти като циганка се скиташе по нея
И нито слънце, вятър и погром
Те убедиха да се спреш, да не беснееш
Сега се спираш, болка те гнети
И търсиш лек от близо, за сърцето.
Не можеш, мила, да се върнеш у дома
Пито-платено. Всичко - взето.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Volinka Augustenborg Всички права запазени
