May 7, 2020, 2:01 PM

Болка

  Poetry
1.2K 0 0
Една голяма болка ме гнети Загнездена в гърдите ми дълбоко Тежи ми, Боже, толкоз ми тежи Дъха ми спира, няма прошка Зениците ми галят малка карта Родина я наричах, после - не. Изтръгнах корена. Така си мислех. Избягах със одрани колене Той, коренът, дори да го изтръгнеш Не може лесно да го изсушиш Щом родов корен е, дерзае Дори в хербарий скрит ще ти прости Годините чертаят по лицето С перо от щъркел, клечка от метла Рисуват всяка стъпка по кълбото Което си обичала - земя Земята цялата е твоя дом Ти като циганка се скиташе по нея И нито слънце, вятър и погром Те убедиха да се спреш, да не беснееш Сега се спираш, болка те гнети И търсиш лек от близо, за сърцето. Не можеш, мила, да се върнеш у дома Пито-платено. Всичко - взето.

Загнездена в гърдите ми дълбоко 

Тежи ми, Боже, толкоз ми тежи 

Дъха ми спира, няма прошка 

 

Зениците ми галят малка карта

Родина я наричах, после - не.

Изтръгнах корена. Така си мислех.

Избягах със одрани колене

 

Той, коренът, дори да го изтръгнеш

Не може лесно да го изсушиш

Щом родов корен е, дерзае Дори

в хербарий скрит ще ти прости

 

Годините чертаят по лицето
С перо от щъркел, клечка от метла
Рисуват всяка стъпка по кълбото

Което си обичала - земя

 

Земята цялата е твоя дом

Ти като циганка се скиташе по нея

И нито слънце, вятър и погром

Те убедиха да се спреш, да не беснееш
 

Сега се спираш, болка те гнети

И търсиш лек от близо, за сърцето.
Не можеш, мила, да се върнеш у дома

Пито-платено. Всичко - взето.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Volinka Augustenborg All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...