May 7, 2020, 2:01 PM

Болка

  Poetry
1.2K 0 0
Една голяма болка ме гнети Загнездена в гърдите ми дълбоко Тежи ми, Боже, толкоз ми тежи Дъха ми спира, няма прошка Зениците ми галят малка карта Родина я наричах, после - не. Изтръгнах корена. Така си мислех. Избягах със одрани колене Той, коренът, дори да го изтръгнеш Не може лесно да го изсушиш Щом родов корен е, дерзае Дори в хербарий скрит ще ти прости Годините чертаят по лицето С перо от щъркел, клечка от метла Рисуват всяка стъпка по кълбото Което си обичала - земя Земята цялата е твоя дом Ти като циганка се скиташе по нея И нито слънце, вятър и погром Те убедиха да се спреш, да не беснееш Сега се спираш, болка те гнети И търсиш лек от близо, за сърцето. Не можеш, мила, да се върнеш у дома Пито-платено. Всичко - взето.

Загнездена в гърдите ми дълбоко 

Тежи ми, Боже, толкоз ми тежи 

Дъха ми спира, няма прошка 

 

Зениците ми галят малка карта

Родина я наричах, после - не.

Изтръгнах корена. Така си мислех.

Избягах със одрани колене

 

Той, коренът, дори да го изтръгнеш

Не може лесно да го изсушиш

Щом родов корен е, дерзае Дори

в хербарий скрит ще ти прости

 

Годините чертаят по лицето
С перо от щъркел, клечка от метла
Рисуват всяка стъпка по кълбото

Което си обичала - земя

 

Земята цялата е твоя дом

Ти като циганка се скиташе по нея

И нито слънце, вятър и погром

Те убедиха да се спреш, да не беснееш
 

Сега се спираш, болка те гнети

И търсиш лек от близо, за сърцето.
Не можеш, мила, да се върнеш у дома

Пито-платено. Всичко - взето.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Volinka Augustenborg All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...