Когато цъфнат теменугите
и работите тръгнат зле...
П. Пенев
Когато цъфнат теменугите
и няма здраве и късмет,
не гледай в канчето на другите,
стреми се да не си отпред.
Сниши се, наведи глава сега,
събирай сили и мислѝ,
усещаш ти, задава се беда,
която под лъжичката боли.
Не бързам с крачки енергични днес,
защото болката тлей у мен,
гори ме тя и пари като пещ
и ето ме, отчаян и сломен.
И лягам кротко в топлото легло
лишен от сили и мечти,
достойно е житейското тегло,
щом сещам парещи сълзи.
Ще чакам пролет с теменугите
и славеи ще пеят там,
ще бъда заедно със другите,
в Надеждата загърнат... знам!
© Иво Сотиров Всички права запазени