Болка
сама от тебе се отдалечавам
и все не мога да повярвам,
че само аз те заслужавам.
Когато си безкрайно нежен,
пак нямам в теб доверие,
разпалвам огъня враждебен
от покълнали съмнения.
Може да греша и да са излишни
страданията ми безмерни,
може да разцъфне като вишна
любовта ни някой ден пречистена.
Сега, макар да се обричам
на тъга и ревността да ме боли,
очаквам те и те обичам,
приемам те такъв, какъвто си.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галя Николова Всички права запазени