Болка
изпълнено с радост, шеги и закачки,
изглеждаше лесно.
Животът ми беше изпълнен с надежди,
усмивки, мечти, но не очаквах, че ще
последват сълзи.
И в мига, за които бленувах, жадувах
в захлас, разбрах цялата истина и останах
без глас.
В този момент всяка усмивка се превърна
в тъга, всяка надежда в сълза и всяка мечта
в прах от пепелта.
Изпитвах щастие, но вече го няма,
изпитвах любов, а тя превърна се в драма.
И ярост и мъст, и злоба и болка
сърцето ми завладяха и чашите пълни
с лъжи до горе преляха!
Бушуват в мене вълни и се питам;
Защо това ти ми причини?
Моля те... просто кажи!
А болка голяма, яростна, зверска
в мене гори, аз исках с тебе да бъда,
но ти друго реши.
И смирено наведох глава.
Исках всичко, което изпитвах в този момент,
да изкрещя!
Но от болка силна аз нямах глас,
само сълзичка-едничка се отрони
от очите ми в този час.
Харесваш ли я? - хайде, кажи!
Обичаш ли я? - моля те... сподели!
Ти нищо не каза... само това:
''Не те мислих за такава!",
а аз те попитах: А за каква?
В този момент ти замълча
и усетих, че те губя просто така.
Аз нямах сили да продължа,
защото знаех, че всяка твоя
дума щеше да бъде лъжа.
И отново тази болка проклета
в мен се появи.
Аз се боря с нея, но тя не спира - Уви!!
... Краят дойде и "Чао" ми каза,
но болката в мене все още ме изгаря.
Свърши всичко!!!
Приключи накрая, но сърце
аз вече си нямам и що е любов от болка, не зная!?
Бъди щастлив!!! Аз ти желая, но дали аз някога
ще бъда щастлива...
... просто НЕ ЗНАЯ!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Иванова Всички права запазени