7.05.2011 г., 12:10 ч.

Болка... и гняв... и обида 

  Поезия » Любовна
737 0 2

На пътя на една невъзможна любов

аз заставам разплакана, тъжна.

Разпилява косите ми вятър суров

и се чувствам излишна, ненужна.

 

Ти не чакаш самотен момичето,

дето винаги беше до тебе.

 И което все пак те обичаше,

а сега ти е непотребно.

 

Наранена съм. Много съм плакала.

Чувствам болка... и гняв... и обида.

С тихи стъпки промъквам се в мрака

... и безмълвна от теб си отивам.

© Анета Илиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??