Болка... и гняв... и обида
На пътя на една невъзможна любов
аз заставам разплакана, тъжна.
Разпилява косите ми вятър суров
и се чувствам излишна, ненужна.
Ти не чакаш самотен момичето,
дето винаги беше до тебе.
И което все пак те обичаше,
а сега ти е непотребно.
Наранена съм. Много съм плакала.
Чувствам болка... и гняв... и обида.
С тихи стъпки промъквам се в мрака
... и безмълвна от теб си отивам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Илиева Всички права запазени
