10.10.2023 г., 22:17

Болка не меря

662 0 1

Колко е болката?
Колкото - толкова.
Аз я наричам "живот".
В едно колело... 
Една обиколка... 
Един офицер е на ход.
Хвърля се в битката, 
плаши го плиткото, 
време не губи на халост.
Колко е близко до
края на всичкото...
Няма билет за начало.
* * *
Как позволяваме
жертви да даваме - 
празни, загубени дни?!
Падаме. Ставаме. 
Нека създаваме!
Нека все пак ни боли! 
Нека живеем! 
Нека умеем
миг светлина да дарим. 
Той ще изгрее,
сякаш дете е... 
В сажди, пепел и дим. 
Болката значи
някой да плаче, 
значи, че още е жив. 
Знаем обаче, 
скръбта че илач е. 
Животът е странно красив... 
* * *
И днес в офицера
аз ще намеря 
себе си. Без капка страх. 
Болка не меря
и знам... На вечеря
ще кажа просто... "Живях!" 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Гечева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....