Колко е болката?
Колкото - толкова.
Аз я наричам "живот".
В едно колело...
Една обиколка...
Един офицер е на ход.
Хвърля се в битката,
плаши го плиткото,
време не губи на халост.
Колко е близко до
края на всичкото...
Няма билет за начало.
* * *
Как позволяваме
жертви да даваме -
празни, загубени дни?!
Падаме. Ставаме.
Нека създаваме!
Нека все пак ни боли!
Нека живеем!
Нека умеем
миг светлина да дарим.
Той ще изгрее,
сякаш дете е...
В сажди, пепел и дим.
Болката значи
някой да плаче,
значи, че още е жив.
Знаем обаче,
скръбта че илач е.
Животът е странно красив...
* * *
И днес в офицера
аз ще намеря
себе си. Без капка страх.
Болка не меря
и знам... На вечеря
ще кажа просто... "Живях!"
© Петя Гечева Всички права запазени