10.10.2023 г., 22:17

Болка не меря

653 0 1

Колко е болката?
Колкото - толкова.
Аз я наричам "живот".
В едно колело... 
Една обиколка... 
Един офицер е на ход.
Хвърля се в битката, 
плаши го плиткото, 
време не губи на халост.
Колко е близко до
края на всичкото...
Няма билет за начало.
* * *
Как позволяваме
жертви да даваме - 
празни, загубени дни?!
Падаме. Ставаме. 
Нека създаваме!
Нека все пак ни боли! 
Нека живеем! 
Нека умеем
миг светлина да дарим. 
Той ще изгрее,
сякаш дете е... 
В сажди, пепел и дим. 
Болката значи
някой да плаче, 
значи, че още е жив. 
Знаем обаче, 
скръбта че илач е. 
Животът е странно красив... 
* * *
И днес в офицера
аз ще намеря 
себе си. Без капка страх. 
Болка не меря
и знам... На вечеря
ще кажа просто... "Живях!" 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Гечева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...