Колко е болката?
Колкото - толкова.
Аз я наричам "живот".
В едно колело... 
Една обиколка... 
Един офицер е на ход.
Хвърля се в битката, 
плаши го плиткото, 
време не губи на халост.
Колко е близко до
края на всичкото...
Няма билет за начало.
* * *
Как позволяваме
жертви да даваме - 
празни, загубени дни?!
Падаме. Ставаме. 
Нека създаваме!
Нека все пак ни боли! 
Нека живеем! 
Нека умеем
миг светлина да дарим. 
Той ще изгрее,
сякаш дете е... 
В сажди, пепел и дим. 
Болката значи
някой да плаче, 
значи, че още е жив. 
Знаем обаче, 
скръбта че илач е. 
Животът е странно красив... 
* * *
И днес в офицера
аз ще намеря 
себе си. Без капка страх. 
Болка не меря
и знам... На вечеря
ще кажа просто... "Живях!"