Болка от раздялата
Любовта по тебе ме гори.
Нямам сили аз да те забравя.
Болката душата ми мори.
Времето развръзката забавя.
Ти си имаш вече свой живот.
Знам, че трудно е за мен да мислиш.
Трябва да съм пълен идиот
да очаквам пак да се размислиш.
Позволи ми - чуй ме! - днес поне
мислено при тебе да пристигна.
Да разпрегна белите коне -
с тях в покоите ти да надникна.
Помня го рождения ти ден -
няма скоро аз да го забравя.
Той утеха днеска е за мен,
щом честитка мога да направя.
Нека трепне твоето сърце.
В тебе траен спомен да остане.
Да погаля твоето лице...
Болката във мене да престане.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
