Болка от раздялата

Поезия » Любовна

567 0 7

Понасям бури безпощадни.

На студ издържам и на пек.

Приемам думите ти хладни

по път за двамата нелек.

Изправен и с корона горда

стоя до тебе, като дъб.

Не искам ти да си зад борда...

А ти - какво? Ми даваш гръб!...

Отнасяш с тебе Любовта ми

и ме оставяш в таз гора.

Превръщаш във вода кръвта ми

и черниш златната зора.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

koli4a (Никола Апостолов)

Благодаря, Приятели!Радвам се на посещението Ви, коментариите и оценката!Приятно ми е да констатирам това!Поздрави от мен!
Желая ви хубав пролотен ден!

2015-04-03T10:16:39+03:00
voda (Елица Ангелова)

И за раздялата трябва да се пише. Защото любовта не е само усмивка и радост.
Многообразен и всеобхватен в творчеството си!
Поздравления!

2015-04-02T23:42:27+03:00
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

Раздялата винаги боли, напомня дълго за преди...!Поздрав!

2015-04-02T22:23:05+03:00
Rimoza (Кръстина Тодорова)

Много искрена и докосваща сърцето поетична изповед!
Поздрави и от мен!

2015-04-02T20:20:25+03:00
vega666 (Младен Мисана)

"Отнасяш с тебе Любовта ми
и ме оставяш в таз гора.
Превръщаш във вода кръвта ми
и черниш златната зора."

Жените са много жестоки, когато решат да се развихрят. И мен са ме отнасяли неведнъж. Понякога са ми нужни 6 месеца, за да си помисля за следващата. Хубавото е, че такава винаги се намира, Никола.
Затова горе главата!

Много хубаво стихотворение! Финалът е убиец.
Споделям моят челен опит /дано свърши работа/:
Отмъсти си на следващата за предишната! /шегичка - някой да не й се върже/

Поздрав и ведър ден!

2015-04-02T17:54:23+03:00