2.04.2015 г., 11:50 ч.
Болка от раздялата
Понасям бури безпощадни.
На студ издържам и на пек.
Приемам думите ти хладни
по път за двамата нелек.
Изправен и с корона горда
стоя до тебе, като дъб.
Не искам ти да си зад борда...
А ти - какво? Ми даваш гръб!...
Отнасяш с тебе Любовта ми
и ме оставяш в таз гора.
Превръщаш във вода кръвта ми
и черниш златната зора.
© Никола Апостолов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
И за раздялата трябва да се пише. Защото любовта не е само усмивка и радост.
Многообразен и всеобхватен в творчеството си!
Поздравления! -
Раздялата винаги боли, напомня дълго за преди...!Поздрав!
-
Много искрена и докосваща сърцето поетична изповед!
Поздрави и от мен! -
"Отнасяш с тебе Любовта ми
и ме оставяш в таз гора.
Превръщаш във вода кръвта ми
и черниш златната зора."
Жените са много жестоки, когато решат да се развихрят. И мен са ме отнасяли неведнъж. Понякога са ми нужни 6 месеца, за да си помисля за следващата. Хубавото е, че такава винаги се намира, Никола.
Затова горе главата!
Много хубаво стихотворение! Финалът е убиец.
Споделям моят челен опит /дано свърши работа/:
Отмъсти си на следващата за предишната! /шегичка - някой да не й се върже/
Поздрав и ведър ден! -
Винаги ти харесвам творбите, Никола! Напоследък много те вълнуват
любовните взаимоотношения, а това е добре, защото настпройват младежки. Много по-добре от мрачните ти настроения.Бъди все така позитивно настроен! Желая ти много здраве и оптимизъм! -
Силен стих, изпълнен с болката от раздялата...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Желая ви хубав пролотен ден!