Apr 2, 2015, 11:50 AM

Болка от раздялата

  Poetry » Love
568 0 7

Понасям бури безпощадни.

На студ издържам и на пек.

Приемам думите ти хладни

по път за двамата нелек.

 

Изправен и с корона горда

стоя до тебе, като дъб.

Не искам ти да си зад борда...

А ти - какво? Ми даваш гръб!...

 

Отнасяш с тебе Любовта ми

и ме оставяш в таз гора.

Превръщаш във вода кръвта ми

и черниш златната зора.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Приятели!Радвам се на посещението Ви, коментариите и оценката!Приятно ми е да констатирам това!Поздрави от мен!
    Желая ви хубав пролотен ден!
  • И за раздялата трябва да се пише. Защото любовта не е само усмивка и радост.
    Многообразен и всеобхватен в творчеството си!
    Поздравления!
  • Раздялата винаги боли, напомня дълго за преди...!Поздрав!
  • Много искрена и докосваща сърцето поетична изповед!
    Поздрави и от мен!
  • "Отнасяш с тебе Любовта ми
    и ме оставяш в таз гора.
    Превръщаш във вода кръвта ми
    и черниш златната зора."

    Жените са много жестоки, когато решат да се развихрят. И мен са ме отнасяли неведнъж. Понякога са ми нужни 6 месеца, за да си помисля за следващата. Хубавото е, че такава винаги се намира, Никола.
    Затова горе главата!

    Много хубаво стихотворение! Финалът е убиец.
    Споделям моят челен опит /дано свърши работа/:
    Отмъсти си на следващата за предишната! /шегичка - някой да не й се върже/

    Поздрав и ведър ден!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...