Apr 2, 2015, 11:50 AM

Болка от раздялата 

  Poetry » Love
411 0 7

Понасям бури безпощадни.

На студ издържам и на пек.

Приемам думите ти хладни

по път за двамата нелек.

 

Изправен и с корона горда

стоя до тебе, като дъб.

Не искам ти да си зад борда...

А ти - какво? Ми даваш гръб!...

 

Отнасяш с тебе Любовта ми

и ме оставяш в таз гора.

Превръщаш във вода кръвта ми

и черниш златната зора.

 

 

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, Приятели!Радвам се на посещението Ви, коментариите и оценката!Приятно ми е да констатирам това!Поздрави от мен!
    Желая ви хубав пролотен ден!
  • И за раздялата трябва да се пише. Защото любовта не е само усмивка и радост.
    Многообразен и всеобхватен в творчеството си!
    Поздравления!
  • Раздялата винаги боли, напомня дълго за преди...!Поздрав!
  • Много искрена и докосваща сърцето поетична изповед!
    Поздрави и от мен!
  • "Отнасяш с тебе Любовта ми
    и ме оставяш в таз гора.
    Превръщаш във вода кръвта ми
    и черниш златната зора."

    Жените са много жестоки, когато решат да се развихрят. И мен са ме отнасяли неведнъж. Понякога са ми нужни 6 месеца, за да си помисля за следващата. Хубавото е, че такава винаги се намира, Никола.
    Затова горе главата!

    Много хубаво стихотворение! Финалът е убиец.
    Споделям моят челен опит /дано свърши работа/:
    Отмъсти си на следващата за предишната! /шегичка - някой да не й се върже/

    Поздрав и ведър ден!
  • Винаги ти харесвам творбите, Никола! Напоследък много те вълнуват
    любовните взаимоотношения, а това е добре, защото настпройват младежки. Много по-добре от мрачните ти настроения.Бъди все така позитивно настроен! Желая ти много здраве и оптимизъм!
  • Силен стих, изпълнен с болката от раздялата...
Random works
: ??:??