Болката...
Болката...
Вали дъждът, пада мъглата,
а очите ми потъват в самотата!
По румените бузи заблестя,
отрони се и полетя сълза!
В сърцето мрак се възцари,
забравих всичките мечти...
В душата споменът царува,
в главата ми гласът се чува...
Гласът на ангела крещи:
„Не бива теб да те боли!”
А дяволът се смее гробно
и се радва на сълзите ми злокобно!
Да страдам и да ме боли.
Това ли е животът ми?!
Дали ще дойде щастие сега
или отново ще стоя сама?!
Да гледам как денят отлита,
без дори да ме попита.
Дали ще има утре или не?!
Дали животът няма да ме отнесе....
Толкова въпроси без отговор остават...
Толкова болки в живота ми плават...
Толкова сълзи застиват неизплакани...
Толкова истини не са изречени....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илияна Всички права запазени
харесвами да те чета
