18.02.2009 г., 20:50

Болката...

4.4K 0 65

 

 

                     Болката...
                     тя има
                     цвят на дъжд
                     със вкуса на сълзите...
                     излива се
                     така изведнъж
                     и никой
                     и нищо не пита...

                     Душата...
                     нея 
                     гръм я ударил
                     в тъжен миг на съдбата...
                     по мост
                     от небесна дъга
                     пристъпва
                     тихо само... тъгата...

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Господи, и аз се питам често-кой и защо ражда болката ??...Маги, дори и в тъгата си прекрасна!! Прекланям се прд таланта ти! Ти си доказателството, че болката създава силна и истинска поезия!
  • И болката при теб е нежна...Ех, да можеше да я няма...С много обич, Магинка!
  • Затаих дъх...Прегръдка, Маги!
  • От болката понякога, се ражда най-истинската поезия...като тази...
    Прегръщам те!
  • болката....вътре в душите ни-туптежна,усетена и казана в стих!
    Прегръщам те Магиииииииииии!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...