Боли –

за кой ли път ще го повторя

и сълза отровна ще отроня?

Боли –

загдето тайна има,

грозна, гърчеща и гнила!

Боли –

не те познавам, кой си?

Покажи се!

                Него ли си?

                                Мой си?!?

                Стой си!!

Не вярва, не усеща, не изпитва

сърцето,

оназ искра, която в онзи ден изригна...

и сега трепери то с вина

 за едни красиви,

                                                                                чудни,

но отминали някак времена!

                                ...

Душа се спира, задъхва, прималява

и сякаш нещо дърпа, задушава я, пристяга..

назъбен обрач от бодли –

големи, остри и ужасно зли,

забиват се, разкъсват и прокървява

душата крехка, обичаща и вярна!..