29.10.2019 г., 9:01

Болката

1.1K 7 15

По-черна от въглен болката скита,
крие се в нечии смели очи
и като змия под камък навита
просъсква, а после плачат треви.

 

Расте под стъпки на лъжи и заблуди,
и истини скрити под пластове грях.
"Око за око", вие химна на шепата луди,
а на всеки сто само един ще е зрящ.

 

Ще е зрящ, за да може да види
как хляба замесен с вода от Пилат
ще е клисав, но пак ще се свиди
на всеки хвърлил камък по брат.

 

И тръгнал направо, а стъпил накриво,
Юда пак ще целува с много любов,
иначе как Мария ще плаче горчиво
пред кръст извисен до ръката на Бог.

 

И Тома ще се кае и пак ще отрича,
Лазар ще стане - Чудото ражда живот.
Магдалена ще ухае на грях и кокиче
и пак ще остане вярна до гроб.

 

А зрящия знае (и в това има харизма) -
прошка се ражда от много любов
и за възкръсване нужни са трима -
ти, едва дишащ от болка, предател и Бог.

 

Жени Иванова

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Jasmin Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Този стих... случи се стих, Албенка...
    Цвете, Пепи, Антон, Дочка, Светле, Веси Еси, едва ли ще мога да изразя благодарността си... едва ли...
  • Жени, остави ме без дъх и без думи... и в размисъл! Този стих пробива всякакви прегради...
  • Силно! Чудесен финал!
  • Най-трудно е сами да си прощаваме,
    понякога сами не осъзнаваме
    защо и от кое ни повече боли:
    от раните или от това,
    че сме допуснали някой
    да ни нарани...

    Чудесно написано!
  • Чудесно написано!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...