Болката на вятъра
Птицо моя, прошепна вятъра,
подслони ме под крилото,
с любов донесла от необята,
в зеницата си на окото.
Търсех близост със мъглите
страстта отдали на балкана,
нежно диплих им полите,
но без обич аз останах.
През пустинята тъй жежка
скитах дълго през нощта,
влюбени камили срещах
с развълнувани сърца.
Във шубраците отсреща,
в леговището на лъва,
лъвица палава, гореща,
изпива му докрай дъха.
Намерих ласки в океана
на русалките с игрите,
морска болест там ме хвана,
но спасиха ме скалите.
Измолих прошка от небето,
от слънчевите му лъчи
облакът разплака се и, ето,
сълза в окото ти блести.
Птицо моя, съгласи се,
двамата да отлетим,
където любят се звездите
и на яве и на ум!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
