Болката пълзи ...
от сълзи горчиво се отлага.
Казват: „Поплачи, минава",
но грешат, нищо не помага.
Няма и завръщане оттам...
Птица замлъкнала не пее,
огън угасен не носи плам,
тръгналия, вече не живее.
Как да кажа „сбогом" с глас?
Сбогуване няма със душите.
Нали завинаги остават в нас,
в мислите, в нощите, в дните.
Последното изпращане боли,
поредния полита към звездите.
Навътре болката пълзи, вали...
Ах, дълго търсещи ще са очите?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Саманлиева Всички права запазени
