3 jul 2007, 11:57

Болката пълзи ...

  Poesía
896 0 17
Болката пълзи и дотежава,

от сълзи горчиво се отлага.

Казват: „Поплачи, минава",

но грешат, нищо не помага.


Няма и завръщане оттам...

Птица замлъкнала не пее,

огън угасен не носи плам,

тръгналия, вече не живее.


Как да кажа „сбогом" с глас?

Сбогуване няма със душите.

Нали завинаги остават в нас,

в мислите, в нощите, в дните.


Последното изпращане боли,

поредния полита към звездите.

Навътре болката пълзи, вали...

Ах, дълго търсещи ще са очите?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...