Болката пълзи ...
Болката пълзи и дотежава,
от сълзи горчиво се отлага.
Казват: „Поплачи, минава",
но грешат, нищо не помага.
Няма и завръщане оттам...
Птица замлъкнала не пее,
огън угасен не носи плам,
тръгналия, вече не живее.
Как да кажа „сбогом" с глас?
Сбогуване няма със душите.
Нали завинаги остават в нас,
в мислите, в нощите, в дните.
Последното изпращане боли,
поредния полита към звездите.
Навътре болката пълзи, вали...
Ах, дълго търсещи ще са очите?
© Анета Саманлиева All rights reserved.
