3.04.2014 г., 10:42

Болката ще скрия (По нови пътища)

573 0 0

Болката ще скрия

(По нови пътища)

 

Тази вечер мъката си ще прикрия,
болката в дъжда ще скрия.
С уиски кехлебарено и ароматно
горчивата любов
да изтрие безвъзвратно!

Ала болката лесно не се отмива,
от спомените с теб отново ескалира.
Устата ми от чашата отпива,
но съзнанието миналото не изтрива

Хладен дъжд навън вали,
а душата ми сломена
кой ще утеши?
Небето сиво гърми, трещи сърдито,
а в мислите мои изплуваш упорито.

 

Животът ми е мъгла във мрак,
вместо напред - движа се назад.
За мен светът стана Ад,
когато на любовта ми сложи праг.

От спомените само болката остана,
все по-голяма става тази рана.
Сълзите от очите падат
и попиват в душевния, пустинен пясък.

Боря се в минало да те превърна,
радостта от живота да си върна,
с усмивка на лице да го прегърна,
по нови пътища да тръгна.


Но как по пътищата нови да вървя,

щом  духът ми в пясъка  потъва,

любовта в скалисти планини
отново се препъва,
а вятър силен  безжалостно я сгъва.

Сърцето мое ти хипнотизира,
дори  по пътищата нови
пак ще търси твойта диря.
И ще търси, и ще те сравнява,
ала да те забрави няма да успява

 

Хвърлям до дъно чашата изпита,
душата като хармоника е свита.
Далеч от тебе ще се скита
по широкия свят, свободна ще е птица.

И зная в настояще миналото
не трябва да превръщам,
ала повече от всичко
искам да си тук
и да те прегръщам!

 

Посветено

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© А.А. Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...