4.06.2008 г., 15:23 ч.

Болката в мен 

  Поезия » Философска
779 0 12

Докато се събуждах,

галейки на вятъра косите,

уханието на кафето

 и дима на цигарата

обсебиха острите възприятия

на притихналото самовглъбение,

погледът изкачи палавите стъпки

на слънчевия лъч,

осмелил се да открадне

пространството на тихата веранда,

забързаните мисли побързаха

да влязат в притворените порти

на освободената от съня душа,

която изцеждаше последните капки сълзи

в кристалното огледало на захвърлените спомени,

а стържещите звуци на металната балада

се промушиха през иглените уши

на дърпащото се като ощипана булка вълнение,

засрамено, опитващо да се скрие от самото себе си,

за да извърви пътя на признанието,

че е тук и дълбае  капка по капка

поредната бразда

заедно с болката,

чийто семена покълваха от

онази генетична комбинация,

заложена от вездесъщото провидение.

Мислите утихнаха в съдбовното прозрение,

което диша свежестта на утрото,

че болката не идва

с пристъпите на живота,

тя е в мен

 и аз съм в нея.

© Димитър Станчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • С такова удоволствие днес те чета, макар че са писани толкова отдавна. В това стихотворение има толкова много поезия, романтика, красиви и тъжни метафори и....” дърпащото се като ощипана булка вълнение”...🤣, и после продължава с предишния носталгичен тон. Разби ме!
  • Голям Поздрав!!!
  • Тя, болката е спътник безпощаден,
    преследва ни през всичките ни дни,
    но питам се, дали не е награда -
    ще знаем, че сме живи, щом боли...
  • Отлично!

    Ave

  • Различно и хубаво!!!
  • Поздравления,Димитър!Винаги чета стиховете ти с удоволсвие!
  • !!!
    Нямам думи...!
    Поздравления, приятелю!
  • Какво сме без нея...
    Поздрави!
  • Болката ни доказва, че сме живи...
    Тук аз намерих живот. И още повече ми харесваш такъв, Митко, различен и... много жив!
    Много, много!
  • !!!
    Страхотно!
  • уау...много красота на един дъх...!
    великолепно написано...поетично прозрение...
    болката...ние сме в нея...и тя е в нас...така си е...
    очарова ме, Димитър...този стил на писане много ти отива...
    с обич за теб.
  • Поздравления!!!
Предложения
: ??:??