Болката в мен
Докато се събуждах,
галейки на вятъра косите,
уханието на кафето
и дима на цигарата
обсебиха острите възприятия
на притихналото самовглъбение,
погледът изкачи палавите стъпки
на слънчевия лъч,
осмелил се да открадне
пространството на тихата веранда,
забързаните мисли побързаха
да влязат в притворените порти
на освободената от съня душа,
която изцеждаше последните капки сълзи
в кристалното огледало на захвърлените спомени,
а стържещите звуци на металната балада
се промушиха през иглените уши
на дърпащото се като ощипана булка вълнение,
засрамено, опитващо да се скрие от самото себе си,
за да извърви пътя на признанието,
че е тук и дълбае капка по капка
поредната бразда
заедно с болката,
чийто семена покълваха от
онази генетична комбинация,
заложена от вездесъщото провидение.
Мислите утихнаха в съдбовното прозрение,
което диша свежестта на утрото,
че болката не идва
с пристъпите на живота,
тя е в мен
и аз съм в нея.
© Димитър Станчев All rights reserved.
