Обходих залите в музея на живота,
с годините събрани експонати...
Мечтите... пожълтяли и окапали,
а и приятели, оказали се непознати.
Припомних позабравени моменти...
Живеех бързо, като за последно,
рисувах, скачах с парашут, дивеех,
подводни курсове, и партито поредно.
Насита нямах, но... това до време.
Изчерпа се лимитът на добруването.
Изгуби смисъл всичко покрай мене,
и някак пристрастих се към сбогуването. ...