Болкокрясъчно
Обходих залите в музея на живота,
с годините събрани експонати...
Мечтите... пожълтяли и окапали,
а и приятели, оказали се непознати.
Припомних позабравени моменти...
Живеех бързо, като за последно,
рисувах, скачах с парашут, дивеех,
подводни курсове, и партито поредно.
Насита нямах, но... това до време.
Изчерпа се лимитът на добруването.
Изгуби смисъл всичко покрай мене,
и някак пристрастих се към сбогуването.
Тик-так... По дяволите времето!
Муднее и цеди се струйкопясъчно.
Мъчително се носи вече бремето,
и цялото ми – АЗ – е болкокрясъчно.
Пред изхода стоя и вече чакам...
Това е резултат от равносметката.
За нищо, въпреки това, не съжалявам,
а просто чакам да представят... сметката!
soni.andonov
© Сони Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Удивително! Силна емоция, пресъздадена оригинално и красиво!
-
"Изгуби смисъл всичко покрай мене,
и някак пристрастих се към сбогуването."
Рано е за сбогуване, пък и смисълът не е в нещата покрай нас, а в тези, които са вътре в нас - в душите ни! Поздрав за смисления стих! -
Поздравления!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
/Виолета Томова/