andonov (Сони)
21 3
28 jul 2010, 23:01

Болкокрясъчно 

  Poesía » Otra
516 0 4

Обходих залите в музея на живота,
с годините събрани експонати...
Мечтите... пожълтяли и окапали,
а и приятели, оказали се непознати.

Припомних позабравени моменти...
Живеех бързо,  като за последно,
рисувах, скачах с парашут, дивеех,
подводни курсове, и партито поредно.

Насита нямах, но... това до време.
Изчерпа се лимитът на добруването.
Изгуби смисъл всичко покрай мене,
и някак пристрастих се към сбогуването.

Тик-так... По дяволите времето!
Муднее и цеди се струйкопясъчно.
Мъчително се носи вече бремето,
и цялото ми – АЗ – е болкокрясъчно.

Пред изхода стоя и вече чакам...
Това е резултат от равносметката.
За нищо, въпреки това, не съжалявам,
а просто чакам да представят... сметката!





soni.andonov

© Сони Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Изключителна поезия.Поздрави.Но е малко рано за толкова мъдрост.Wali
    /Виолета Томова/
  • Удивително! Силна емоция, пресъздадена оригинално и красиво!
  • "Изгуби смисъл всичко покрай мене,
    и някак пристрастих се към сбогуването."

    Рано е за сбогуване, пък и смисълът не е в нещата покрай нас, а в тези, които са вътре в нас - в душите ни! Поздрав за смисления стих!
  • Поздравления!!!
Propuestas
: ??:??