19.11.2011 г., 16:26

Болнична поема

1.2K 0 2



Болнична поема


Четвърта стая, ох, четвърто легло,

приюти ме днес с моето поредно тегло...


Ах, каква съдба, ах, какъв късмет... живот!

Как незнайно попаднах за миг зловещ в плен,

точно на рождения си ноемврийски ден.

С болка сковаваща, зловеща, парлива...

 

Утрото на втори усмихнато и живо

погали ме мило в болничната стая.

Лек да намеря за болката желая,

на крачето - нервчето обтегнато, парливо...

 

До мен тихо поохква с болки Севие,

с дискови хернии, тежко ранима...

С операции две... ах, писано тегло!

Телефонистче чудно ми е по легло...

 

Обръща се трудно... с болка крачето

и ето - леля Мария с присвити очи.

С диабет коварен... проблеми вълнуват,

вените слаби... сестри се редуват...

 

С име свято... с грейнало лице,

измъчи се милата... сви ми се сърце...

Добротата ú тихо в очите личи,

синапки вкусни дари ни мило в зори...

 

Близко тук до мен е Айшенцето,

с шипче... изкривено е краченцето.

Диабетът я обзема... но помагачка първа,

на системите към края, тя ни отърва...

 

Бърза до сестрите с ведра усмивка,

чайчета носи неуморно от "двора"...

Колко е добричка към всичките хора!

Рожбата ú мила с мама е щастливка.

 

В тази схема на забързано време,

всеки някак здравето по своему вреди.

Славчето срещу мен, моя колежка "родинка",

озова се при нас с тръпнеща ръка...

 

Ех, съдба... съдба! Спомени изплуват...

За ръцете тъй чевръсти, за младостта...

Нищо... времето не връща се... за беда...

болнична стая 4 тука ни събра....

 

Шестото човече, наша баба Анка.

С диабетче... кръста зор ú дава.

С топли ръкавички, с гетите шушонки,

топли стари стави... живот продължава...

 

Нека Бог на всички щедро здраве да дари!

На медиците ни стриктни - благодатни дни!

За грижите, за тежкия им труд - сърдечно

здраве и късмет! Малък дар... Ще ви помним вечно!

 

 

 

PS: Прекланям се пред здравните работници в Поповската болница... изоставена, без средства... персионалът не е получавал заплатите си от април, но още правят всичко възможно за хилядите като мен! Болницата е водена умишлено към фалит вече 8 години, с помощта на стария-нов кмет Веселинов. Затова персоналът напуска и тръгва по света, малкото останали медици карат по две смени... А,  повярвайте - инсулти, травми и сковавания чакат  ли,  чакат спешна помощ!

 

 

 


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Калчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрав! Това е начин да забравиш за малко страшната реалност, продължавай!
  • Разбирам вътрешният ти порив да споделиш тревогите си, но в стремежа си да поднесеш нещата по комичен начин всъщтност се е получило някаква нелепа трагикомедия, която вероятно има стойност в твоите очи, но в моите няма.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...