Болнична поема

Болнична поема

Четвърта стая, ох, четвърто легло,

приюти ме днес с моето поредно тегло...

Ах, каква съдба, ах, какъв късмет... живот!

Как незнайно попаднах за миг зловещ в плен,

точно на рождения си ноемврийски ден.

С болка сковаваща, зловеща, парлива...

Утрото на втори усмихнато и живо

погали ме мило в болничната стая.

Лек да намеря за болката желая,

на крачето - нервчето обтегнато, парливо...

До мен тихо поохква с болки Севие,

с дискови хернии, тежко ранима...

С операции две... ах, писано тегло!

Телефонистче чудно ми е по легло...

Обръща се трудно... с болка крачето

и ето - леля Мария с присвити очи.

С диабет коварен... проблеми вълнуват,

вените слаби... сестри се редуват...

С име свято... с грейнало лице,

измъчи се милата... сви ми се сърце...

Добротата ú тихо в очите личи,

синапки вкусни дари ни мило в зори...

Близко тук до мен е Айшенцето,

с шипче... изкривено е краченцето.

Диабетът я обзема... но помагачка първа,

на системите към края, тя ни отърва...

Бърза до сестрите с ведра усмивка,

чайчета носи неуморно от "двора"...

Колко е добричка към всичките хора!

Рожбата ú мила с мама е щастливка.

В тази схема на забързано време,

всеки някак здравето по своему вреди.

Славчето срещу мен, моя колежка "родинка",

озова се при нас с тръпнеща ръка...

Ех, съдба... съдба! Спомени изплуват...

За ръцете тъй чевръсти, за младостта...

Нищо... времето не връща се... за беда...

болнична стая 4 тука ни събра....

Шестото човече, наша баба Анка.

С диабетче... кръста зор ú дава.

С топли ръкавички, с гетите шушонки,

топли стари стави... живот продължава...

Нека Бог на всички щедро здраве да дари!

На медиците ни стриктни - благодатни дни!

За грижите, за тежкия им труд - сърдечно

здраве и късмет! Малък дар... Ще ви помним вечно!

PS: Прекланям се пред здравните работници в Поповската болница... изоставена, без средства... персионалът не е получавал заплатите си от април, но още правят всичко възможно за хилядите като мен! Болницата е водена умишлено към фалит вече 8 години, с помощта на стария-нов кмет Веселинов. Затова персоналът напуска и тръгва по света, малкото останали медици карат по две смени... А,  повярвайте - инсулти, травми и сковавания чакат  ли,  чакат спешна помощ!