Болнична поема
Четвърта стая, ох, четвърто легло,
приюти ме днес с моето поредно тегло...
Ах, каква съдба, ах, какъв късмет... живот!
Как незнайно попаднах за миг зловещ в плен,
точно на рождения си ноемврийски ден.
С болка сковаваща, зловеща, парлива...
Утрото на втори усмихнато и живо
погали ме мило в болничната стая.
Лек да намеря за болката желая,
на крачето - нервчето обтегнато, парливо...
До мен тихо поохква с болки Севие, ...