Боляло, минàло...
Боляло, минàло…
„Боляло, минàло, за друго питàло...” –
така нашепваше ми мама
вълшебните слова,
ласкаво погалваше
немирната глава
и поръсваше със прах за рани
изпобелените колена.
Но те няма, мамо, тук сега...
Да промълвиш
целебните слова,
да изтриеш нежно
отчаяна сълза
и да посипеш с прах за рани
изподраната душа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Илиева Всички права запазени
