Боляло, минàло…
„Боляло, минàло, за друго питàло...” –
така нашепваше ми мама
вълшебните слова,
ласкаво погалваше
немирната глава
и поръсваше със прах за рани
изпобелените колена.
Но те няма, мамо, тук сега...
Да промълвиш
целебните слова,
да изтриеш нежно
отчаяна сълза
и да посипеш с прах за рани
изподраната душа.
© Павлина Илиева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
