16.12.2019 г., 7:57

Бонбони в шушони

1.2K 5 10

За тези, дето няма да открият

подаръчно куплетче във чувала,

от съвестта поисках да се скрия,

че чувство на виновност ме подпали.

 

И трудничко заспах с нагорещена

от същата вина кардиограма.

Нещастна щях да бъда аз, лишена

от скромния подарък. - Край да няма

 

и нека денонощно да се трудят

като джуджета думите пастирски! -

дочух навярно или ме събуди

гласът, звънец тревожен в мен натиснал.

 

Но включи се друг глас като защита

( Горкото оправдание човешко!):

- Чувалите ми свършиха! Разплитам

шушоните на баба... Не е смешно!

 

Научи ме на плетиво жената

и с преждата от нейните шушони

ще изплета вълшебни аз в средата

с любимите ви коледни бонбони.

 

Щом стигнеш ти до каса в магазина,

ще видиш и 🍬 бонбоните безплатни.

Ще има, знам, за цялата дружина

на откровенци. Взимай! Обезателно!

 

За някой ще е с вкус ментол на лукче,

за друг пък - шоколадов дар от " Милка".

Различни сме и всеки ще получи

бонбон различен, може и с костилка.

 

Но никой, никой няма да тъгува

за своето подаръче от мене.

Отивам, време нямам, ми се струва,

и трябва да плета дори на смени.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мария, в тоите бомбони ила ли такива ,пълни със надежда!Ей, такъв искам аз и го запази, за мен,ако е само един! Този обичай да се слагат подаръците в коледен ботуш/шушон/ май не е наш...От където и да е, подаръци да има!....
  • Марко, точно тези бонбони ще са опаковани в червен станиол и отдалеч ще ги разпознаеш! Почерпи се! 😃
    Усмивка и за теб, мило момиче! 😃
  • Брей, ама то имало и продължение
    Усмивка за бонбончето, Мария Радваш и пълниш душата!
  • Браво !
    А...може ли бонбони " пияни вишни " ? / Марко срамежливо поглежда/
  • Наистина ми беше криво за тези, които не откриха куплетче за себе си и реших с това стихотворение да им се реванширам. Дано съм им подарила поне усмивка, Роси! ❤️
    Наде, защо го искаш да е с костилка? Щом влезе във вълшебния шушон, ще се преобрази в най- прекрасния за теб, така искам и ти пожелавам да бъде! ❤️

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....