pastirkanaswetulki
502 резултата
Влакът закъснява. Тичам по перона.
- Стой, дете, до мене, няма да те гоня! -
баба във страха си леко се провиква.
После се оглежда стреснато. (Да свиква!
Гладските обноски ще останат тука!) ...
  89  18 
Аз се казвам Митко. Имам градска баба.
Ходи на прически. Мила е и слаба.
Но обява дадох. Телефон написах.
Търся друга баба. Майка ми се слиса.
Вечер си мечтая как отивам в село. ...
  172  29 
Триптих Тарзанов трансплантира
туптящи тичинкови трели.
Тънее тетивата там.
Токсичен тропот транскрибира
тотемни точици в тунели, ...
  96  14 
(Хайку - тавтограми)
Г.
Гняв героичен
гордия гарван гнети.
Глух героизъм. ...
  147  21 
Хайку-тавтограми
А.
Алюзията -
автобиографична
Амазония. ...
  132  12 
На А.
"Просто спрях да летя..." - ми написа.
А къде е крилото, те питам?
Свикваш с мъката, с болка от липсата.
Черни яростни Не-та излитат ...
  151  20 
Мощно мечтание
мачка магнитната мъка.
Моли ме маска мажорна -
махало маняк.
Музика мътна ...
  294  39 
Не се долюбват Иржи и Ирина.
Това не е от днес, а от години.
Префинената горда софиянка
момичето от Лом държи на сянка,
но не, за да остане млечно бяло. ...
  162  19 
Беше страх,
аз разбрах,
осъзнах
и успях да прогоня.
Този страх ...
  157  20 
Сапфирени сълзи в тревожно синьо
морето бе търкулнало по плажа.
Душата беше скрило в раковина.
Поисках за тъгата да разкаже.
- Сълзите ми - прошепна то - са тясни. ...
  192  12  26 
  195  26 
По стълбите нагоре дъх бера...
Люх, Божке! Закъснявам и ще тичам.
Защо ли точно полунощ избра?
Не съм отдавна приказно момиче.
Пантофки от стъкло не нося аз. ...
  221  37 
Спънах се в някакъв ъгъл, незрим за душата.
Остро се жулна по бузата мойта душа.
Знак ли това е и ти ли на мен го изпрати
или знамение - повече да не греша?
Вече и в църква не влизам, защото се моля ...
  219  15  28 
Моят живот не разбра, че е жалък и грешен.
Смешен бе даже и страдаше неоценен.
В мен посаден или спомен от някога беше?
Спеше без отговор, сякаш от Бог защитен.
С вик вкоренен, неприкрил горделивата рана, ...
  312  11  30 
Стрелките в пет... Дали не закъсняха?
От този мрак, полепнал върху мен,
прозорците страхливо зазвъняха,
с размътен звук, от ужас озлобен.
Графита ли си счупи тъмнината, ...
  181  18 
Някой беше заковал
на стената слънце.
Но на тъмно бе живял.
Не пониква зрънце
под изкуствени лъчи. ...
  182  25 
Самотата е цвете, проплакало в райска градина.
Тя е тъмен, откъртил мълчания, вътрешен вик.
Тя е болка, която си мислиш, че може да мине,
но в калта отчаяние дави наивния миг.
И в прозрачните ириси вече върлува горчилка. ...
  312  11  31 
" Хората имат различни звезди",
те са им в Пътя водачи.
Всяка мечта във небето гнезди.
С поглед, нагоре вторачен,
търсиш посока за своята цел, ...
  665  13  67 
Камбанките на звезден смях
събудиха небето.
Отворило очи без страх,
то пролетно засвети.
Но облачната му брада ...
  228  26 
Слънце е изгряло вън.
А пред портата със звън
гостът ги предупреждава.
До прозореца застава
Меца. - Кой ли е това? - ...
  169  13 
Баснята на Лафонтен
"Вълк и агне" чуйте мен
как във стих ще ви разкажа.
Да запомните, че даже
прав да си, щом слаб си ти, ...
  309  25 
Орел един летял, но уморен
той кацнал на голям чинар в гората.
Доволен мислел: Никой като мен
не стига тъй високо със крилата!
Щом тръгна към далечни висини, ...
  560  12  56 
Мамичко, пак ли си станала рано?
С обич невестина месиш деня.
Къщата грейва и трепка изпрана
тихата болка, повила съня.
Бели въздишки пресяват брашното. ...
  214  24 
Подпирам здрача мрак да не нагази
във клетвения Изгрев-обещание.
Зад мен е тъмнината на омразата.
Превзема ме. Не чуваш ли стенание?
  133  10 
Любовта се бунтува, неразбрала това,
че израства в коприва всяка мека трева,
щом и стъпчат душата и подпалят със смях.
Мен ли търсиш в тревата? А не те ли е страх?
  256  19 
Морето, разгневено на луната,
вълна издигна, в пазви да я скрие.
Понякога, забравили съдбата си,
с недостижимото се мерим ние.
1985
  132  11 
Любовта ми е кученце вързано,
но усещам, че в днешния ден
на забраната строга синджира
то ще скъса, спасявайки мен.
1985 г.
  162  16 
- До кога сме в карантина? -
пита майка си Росина.
- Вече всеки нов урок
е за Рори като шок.
Почвам да му обеснявам, ...
  143  12 
Аз не питам защо.
Търся своето как.
И събличам въпроса до голо.
Че при нас е дошло
време с вирусен знак, ...
  142  18 
Белият шум е упойка, която приспива.
Сипва я в чаша денят ни, от сажди по-чер.
Пием, разбрали до днес че сме били щастливи.
Споменът плаче след този жесток мародер.
Който заспал е, не знае смъртта че е близко. ...
  205  10  24 
Днес в гората се разнесе
бързо като птича песен
черна плашеща мълва
за зараза. След това
полицейските патрули ...
  307  20 
Една прашинка тъжна и самотна
във шепите на времето проплака.
Но аз дочух сподавения вопъл
и вече знаех тя че мен е чакала.
Приличаше на мъничка светулка, ...
  178 
Продават днес живота на промоция.
Той даже пет пари сега не чини!
А снимката с въпроса си ме боцна.
Срамувам се край нея да премина.
Жена ли е или пък мъж без име? ...
  209  25 
В закърпената дрешка на сумрáка
картината на пъзел ми прилича.
По релсите на спомена изтрака
вагонът на живота ти, момиче.
И времето залитна без посока, ...
  217  23 
Тука е! Ето я бурята!
Пак притъмнява пред взора.
Искам страха си да срутя
като стена на затвора,
който сама построила бях ...
  251  16 
Да въртиш педали бързо
и със вятъра отвързан
смело ти да полетиш,
пръв за да се поздравиш
в състезание, е славно. ...
  194  21 
Бяха толкова щастливи,
за игри нетърпеливи.
Двама с нови колелета
и с очички, дето светят
като огънчето в тъмно. ...
  222  15 
Изглеждаше ми толкова голяма,
подпряла гордо с рамена небето!
Мечтаех сянка облачна да няма,
а аз да се любувам на лицето ти.
Дори орлите, дръзнали да литнат ...
  544  40 
Вече знаете - Росина
всички по успех надмина.
Тя решаваше задачи
много трудно и така че
даже мистър Бух се смая. ...
  169 
Иржи, ти не си бабетка,
дето във кресло седи
и се занимава с плетка,
а оставяш в нас следи
на интелигентност свисше, ...
  244  39 
Предложения
: ??:??