30.03.2016 г., 13:20

Бонзай

1.5K 1 18

 

                                       Отвъд ласкателствата, суетата,

                                       отвъд натрапености и съмнения,

                                       в неразбираемия шепот на тревата

                                       се крият повечето обяснения.

                                       Но трябва да си малък, колкото джудже,

                                       да знаеш всички пътища на мравките,

                                       да си открил единственото си ключе,

                                       да помниш синьото на незабравките...

                                       Да си узнал къде зимуват раците,

                                       какво са скрили свраките в хралупите,

                                       в кого през март се влюбват котараците,

                                       какво не може с нищо да си купите...

                                       А след познанието идва самотата –

                                       пораснал си голям, самотен баобаб,

                                       разбираш и небето, и тревата,

                                       и уж си много силен, но си всъщност слаб!

                                       

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рада Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...