radiola (Рада Димова)
176 3129
30.03.2016 г., 13:20 ч.

Бонзай 

  Поезия
1079 1 18

 

                                       Отвъд ласкателствата, суетата,

                                       отвъд натрапености и съмнения,

                                       в неразбираемия шепот на тревата

                                       се крият повечето обяснения.

                                       Но трябва да си малък, колкото джудже,

                                       да знаеш всички пътища на мравките,

                                       да си открил единственото си ключе,

                                       да помниш синьото на незабравките...

                                       Да си узнал къде зимуват раците,

                                       какво са скрили свраките в хралупите,

                                       в кого през март се влюбват котараците,

                                       какво не може с нищо да си купите...

                                       А след познанието идва самотата –

                                       пораснал си голям, самотен баобаб,

                                       разбираш и небето, и тревата,

                                       и уж си много силен, но си всъщност слаб!

                                       

© Рада Димова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Интересни идеи, впечатляващи образи!
  • Удоволствие ми е да те чета, Ради!
  • Истинско откровение!
  • И на мене ми хареса много!
  • Много ми хареса!
  • За да не стана Баобаб
    реших да си остана
    на мартенските котараци брат
    да се науча къде зимуват раците
    да ги ловя с ръце в батаците
    Малко шега вместо умни анализи.
    Хареса ми!Поздрав!
  • Силни аплодисменти!
  • Поздравления!
  • Браво, Раде!
  • Бях написал една засукана философщина, но я изтрих. Въпреки опита и познанието си, натрупани през годините, осъзнаваме все по-ясно, че сме тленни, слаби, а понякога и безпомощни да променим каквото и да било. Човек, дори и заобиколен от приятели и познати, се изправя пред изпитанията основно сам. Една определена самотност става все по-чест спътник на мислите за естествения завършек.
  • Гладки ли са баобабите не знам,
    но искам да живея колко' тях -
    да си призная срам не срам,
    сигурно тогава ще науча всичко
    и защо човеците не се обичат...
  • Боабаб изглежда величествен, дори и бонсай!
  • Радвам се, че минахте и прочетохте!
  • Същността и философията на Бонсай е много красива и мъдра!
    Както и твоята творба, изпълнена с преклонение пред природата и разбиране на стойностите в живота!
  • Чудесно стихотворение!
  • Красив и смислен стих, Рада ! Много идеи в малко думи...и никаква категоричност...ние, читателите трябва да решаваме: възможно ли е " ...от познанието за една капка вода да се постигне познанието за съществуването и същността на океана..."? При трупането на познания, вярата ли е единствения лек срещу болка и печал...?, пак ще чета, пак ще мисля.. Поздрави...ако някой ме обвини в мисания, ти ще си виновна
  • Много ми хареса, Рада! Мисля, че след познанието не идва самота. Идва хармония, може самодостатъчност, тишина, но мисля, че тогава човек не е самотен. Ама знам ли... не съм още там
  • Силата е в осъзнатата слабост!
Предложения
: ??:??