30 мар. 2016 г., 13:20

Бонзай

1.5K 1 18

 

                                       Отвъд ласкателствата, суетата,

                                       отвъд натрапености и съмнения,

                                       в неразбираемия шепот на тревата

                                       се крият повечето обяснения.

                                       Но трябва да си малък, колкото джудже,

                                       да знаеш всички пътища на мравките,

                                       да си открил единственото си ключе,

                                       да помниш синьото на незабравките...

                                       Да си узнал къде зимуват раците,

                                       какво са скрили свраките в хралупите,

                                       в кого през март се влюбват котараците,

                                       какво не може с нищо да си купите...

                                       А след познанието идва самотата –

                                       пораснал си голям, самотен баобаб,

                                       разбираш и небето, и тревата,

                                       и уж си много силен, но си всъщност слаб!

                                       

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рада Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....