30 mar 2016, 13:20

Бонзай

  Poesía
1.5K 1 18

 

                                       Отвъд ласкателствата, суетата,

                                       отвъд натрапености и съмнения,

                                       в неразбираемия шепот на тревата

                                       се крият повечето обяснения.

                                       Но трябва да си малък, колкото джудже,

                                       да знаеш всички пътища на мравките,

                                       да си открил единственото си ключе,

                                       да помниш синьото на незабравките...

                                       Да си узнал къде зимуват раците,

                                       какво са скрили свраките в хралупите,

                                       в кого през март се влюбват котараците,

                                       какво не може с нищо да си купите...

                                       А след познанието идва самотата –

                                       пораснал си голям, самотен баобаб,

                                       разбираш и небето, и тревата,

                                       и уж си много силен, но си всъщност слаб!

                                       

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рада Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...