22.07.2010 г., 7:51

Борба за уникалност

689 0 3

Че ми се получава, е безспорно.
Такава здрачна, непонятна.
За различията - неуморна.
За депресията - безплатна.

На себе си обречено безвремие...
Или беше уречено в някакъв час?
От пъкъла греховности вземала
и се препълнила в захлас.

И с напъни така бунтовни,
все на едно и също място си взривявам.
Но нищо. Ще съм помнена вековно
колко противоречива го раздавам.

 

И бях дъщеря на всичките стихии.
Как иначе за разни принцове ще се годя?
А трябва да са те все от ония,
почернени, прокълнати, с половин душа.

И самодива бях, от неопитомените,
все още из гората безодеждена прелитам.
А напоследък кацам все до тебе.
Борих се за уникалност, но толкова е хубаво, когато те обичам...

22.07.2010г.
гр. Сан Фернандо

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Събина Брайчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...