Борба за уникалност
Че ми се получава, е безспорно.
Такава здрачна, непонятна.
За различията - неуморна.
За депресията - безплатна.
На себе си обречено безвремие...
Или беше уречено в някакъв час?
От пъкъла греховности вземала
и се препълнила в захлас.
И с напъни така бунтовни,
все на едно и също място си взривявам.
Но нищо. Ще съм помнена вековно
колко противоречива го раздавам.
И бях дъщеря на всичките стихии.
Как иначе за разни принцове ще се годя?
А трябва да са те все от ония,
почернени, прокълнати, с половин душа.
И самодива бях, от неопитомените,
все още из гората безодеждена прелитам.
А напоследък кацам все до тебе.
Борих се за уникалност, но толкова е хубаво, когато те обичам...
22.07.2010г.
гр. Сан Фернандо
© Събина Брайчева All rights reserved.
