22 jul 2010, 7:51

Борба за уникалност

  Poesía
694 0 3

Че ми се получава, е безспорно.
Такава здрачна, непонятна.
За различията - неуморна.
За депресията - безплатна.

На себе си обречено безвремие...
Или беше уречено в някакъв час?
От пъкъла греховности вземала
и се препълнила в захлас.

И с напъни така бунтовни,
все на едно и също място си взривявам.
Но нищо. Ще съм помнена вековно
колко противоречива го раздавам.

 

И бях дъщеря на всичките стихии.
Как иначе за разни принцове ще се годя?
А трябва да са те все от ония,
почернени, прокълнати, с половин душа.

И самодива бях, от неопитомените,
все още из гората безодеждена прелитам.
А напоследък кацам все до тебе.
Борих се за уникалност, но толкова е хубаво, когато те обичам...

22.07.2010г.
гр. Сан Фернандо

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Събина Брайчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...