20.04.2017 г., 16:57

Борба

780 1 5

Борба

 

От гроба на семето тръгва живота.

Пробива нагоре. Расте!

И рови земята със сила жестока,

на сто не! - на хиляда мъже!

 

И когато победно към небето разтвори,

своите нежни листа,

е сякаш каторжник, разкъсал окови

и вдишал комат свобода.

 

И точно, когато, отчаян си казваш:

" Аз мразя живота, желая смъртта!"

Едно стъбълце, победило замята,

показва ти всъщност, какво е борба!

 

Емил Стоянов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...