20.04.2017 г., 16:57

Борба

778 1 5

Борба

 

От гроба на семето тръгва живота.

Пробива нагоре. Расте!

И рови земята със сила жестока,

на сто не! - на хиляда мъже!

 

И когато победно към небето разтвори,

своите нежни листа,

е сякаш каторжник, разкъсал окови

и вдишал комат свобода.

 

И точно, когато, отчаян си казваш:

" Аз мразя живота, желая смъртта!"

Едно стъбълце, победило замята,

показва ти всъщност, какво е борба!

 

Емил Стоянов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...