БОРИ СЕ
Едно момиче тихо се разплака,
но сълзите му никой не видя.
Усмихна се, макар, че му душата
от болка и горчилка изкрещя.
Обидата, в сърцето се промъкна.
Тъгата се прокрадна в обичта.
И щастието му за за миг помръкна,
ранено пак от мъжка суета.
Момиче красиво, очи не притваряй,
недей да убиваш пламък-борба.
Чрез болката силна израства душата,
в любов се превръща всяка мечта.
Бори се, момиче! В живота изгаряй!
Не пускай в сърцето злина и тъга!
Щастието лично, всеки е по право,
УСМИХВАЙ СЕ, ВОЮВАЙ СВОЙТА
СВОБОДА!
но сълзите му никой не видя.
Усмихна се, макар, че му душата
от болка и горчилка изкрещя.
Обидата, в сърцето се промъкна.
Тъгата се прокрадна в обичта.
И щастието му за за миг помръкна,
ранено пак от мъжка суета.
Момиче красиво, очи не притваряй,
недей да убиваш пламък-борба.
Чрез болката силна израства душата,
в любов се превръща всяка мечта.
Бори се, момиче! В живота изгаряй!
Не пускай в сърцето злина и тъга!
Щастието лично, всеки е по право,
УСМИХВАЙ СЕ, ВОЮВАЙ СВОЙТА
СВОБОДА!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
/6/
