Едно момиче тихо се разплака,
но сълзите му никой не видя.
Усмихна се, макар, че му душата
от болка и горчилка изкрещя.
Обидата, в сърцето се промъкна.
Тъгата се прокрадна в обичта.
И щастието му за за миг помръкна,
ранено пак от мъжка суета.
Момиче красиво, очи не притваряй,
недей да убиваш пламък-борба.
Чрез болката силна израства душата,
в любов се превръща всяка мечта. ...